Вода .bg  

България ще е на водни диети още поне 20-ина години

Над 300 селища в страната в момента са на воден режим. За около 200 000 души у нас къпането е въпрос на график, който не зависи от тях. Обикновено потърпевшите получават строги разпореждания: да не пилеят питейната вода за „глезотии" като миене на дома или поливане на градината. И така всяка година. За тези, при които неудобството е хронично, е без значение, че миналото лято например в кюпа са били над 600 селища в страната и хората на воден режим в страната са били двойно повече - това е факт, който държавата охотно изтъква, но от него ситуацията им не порозовява.

Причините за системния дефицит са известни: България по принцип не може да се похвали с воден лукс - страната е сред 5-те в Европа с най-малък воден ресурс с около 100 л средно потребление на човек за денонощие. Второ, последните години тук са необичайно сухи, което е особено осезаемо в районите, разчитащи на подпочвени води. Трето, язовирите за питейна вода в страната не са достатъчно. Не на последно място водопроводните мрежи са крайно амортизирани - по данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството у нас се губи средно 60% от питейната вода. Това е причината за настоящото бедствие в Панагюрище например - престарелият корозирал водопровод на града съвсем издъхна и загубите достигнаха 85%."

Рекордьор по загуби е Добричка област, където се губят между 75 и 90% от водата.
3а да се реши генерално проблемът са необходими около 9-5 млрд. евро и поне още 17-18 години, казва зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски. "Ако нещата се развиват добре, основните проблеми във водния сектор ще бъдат отстранени в средата на 20-те години", обяснява той. По план работата по всички питейни язовири трябва да приключи около 2022 г. Прогнозната сума включва строеж на няколко нови язовира и разширяване капацитета на няколко действащи, строеж на помпени системи, подмяна и разширяване на водопроводната мрежа в страната и изграждане на необходимите пречиствателни станции за питейни и отпадни води. Сметките са базирани на актуализирана оценка на Световната банка от 2005 г. Тогава било изчислено, че секторът се нуждае от 6.9 млрд. евро. Доброто развитие на нещата пък означава общините у нас да успеят да усвоят европарите за водна инфраструктура по текущите оперативни европрограми „Околна среда", България да успее и в бъдеще да използва пари от еврофондовете за целта и в модернизацията и стопанисването на водопроводната мрежа чрез публичночастни партньорства да бъде привлечен достатъчно частен капитал, тъй като националният бюджет и еврофондовете не са достатъчни за реализацията на всичко необходимо.

Със заем от Световната банка и бюджетни пари в общ размер 109 млн. евро вече е започнало доизграждането на 4 питейни язовира: „Нейковци", който снабдява Трявна, „Луда Яна" за Панагюрище, „Пловдивци" за Рудозем и Мадан, чието строителство е спряно преди 8 години, и доизграждане на пернишкия „Студена". Предстои строителството на „Бяла" за Севлиево, „Ракочевица" за Благоевград, а догодина ще бъде довършен наполовина построеният „Кюстендил". Приоритетни ще са хидропроектите по Черноморието където капацитетът на водоснабдителната мрежа и канализацията сериозно изостава от разрастването на градовете и курортите. От няколко години Слънчев бряг и Несебър например се червят пред чуждите туристи заради периодичните режими на водата в жегите. Идеята е капацитетът на водните съоръжения този път да изпревари урбанизационния ръст, казва Димчо Михалевски. В момента регионалното министерство подготвя дългосрочна 50-годишна прогноза за разрастването на селищата, с която хидростроителството ще бъде съобразено.

Язовир „Камчия", който снабдява Варна, част от Бургас и селищата между тях, например не е достатъчен, поради което бе изградена байпасна връзка между деривация „Камчия" и яз. „Цонево". Последният ще е алтернативата за водоподаването в региона. Бяха изградени и няколко магистрални водопровода: между Обзор и Бяла, към Камчийски пясъци (който ще обслужва и бъдещите курорти там), към южните варненски квартали.

На дневен ред е и Южното Черноморие. Наскоро одобреният общ устройствен план на община Царево предвижда застрояване на хиляди декари край морето - почти цялата крайбрежна ивица на парк „Странджа", изключая защитените местности Устие на р. Велека, Силистар и лонгозната гора над плаж Бутамята. Новите курортни зони ще бъдат снабдявани от бъдещия язовир „Индже войвода", който ще бъде изграден едновременно с пречиствателна станция за питейни води. „Индже" е недовършен реликт от мащабното хидростроителство преди промените. В началото на 90-те строителството му е изоставено. Впрочем в края на 80-те е имало и план за нов, още по-голям язовир в Странджа, на територията „Младеж", който да събира водите на р. Велека. Той обаче е спрян и държавата се е отказала от него. Планът за управление на парк „Странджа", който е готов от няколко години, но все още не е приет, препоръчва да не се извършва никакво хидростроителство в защитената територия, казва шефът на парка инж. Стефан Златаров. „Такъв язовир би бил катастрофа", коментира той.

Друг голям проект, спрян навремето е язовир „Черни Осъм". Той е трябвало да водоснабдява Троян, Ловеч и Плевен, улавяйки водите на едноименната река недалеч от Троянския манастир, в днешния национален парк „Централен Балкан". Дирекцията на парка и природозащитните организации са против него, тъй като би повлиял съществено върху речните екосистеми в защитената територия. Държавата обаче има сериозни намерения за изграждането му -прединвестиционни проучвания за язовира са правени последно през 2001-2002 г. Според Михалевски той може да бъде построен и пуснат в рамките на 4 години. В момента освен периодичния дефицит проблем в трите града са и периодичните замърсявания на водата. Те черпят от карстов извор край р. Черни Осъм, така че при силни валежи водата се замърсява и не става за пиене. От години има проект за пречиствателна станция в Ловеч, но тя така и не е построена. Приоритетните градове за пречиствателни станции за питейни води са други: Свищов, Хасково, Харманли, Свиленград, Симеоновград -все места, където водата съдържа манган и други тежки метали, т.е. е буквално опасна за пиене. По думите на Михалевски до края на годината ще е готова станцията в Харманли, а съвсем скоро трябва започне изграждането на свищовската.

Дневник, 04.09.2008, стр.16
        << върни се назад