Вода .bg  

Подземна вода

(Уикипедия, свободната енциклопедия) Подземните води е събирателно понятие за водите, които попадат в земната кора в следствие на инфилтрационни процеси и филтрационни процеси. Различават се следните основни видове подземна вода:
  • Грунтови води
  • Артезиански води
  • Карстови води
  • Води в почвата
  • Минерални води
Грунтовите води са вид подземни води и се образуват при просмукването в почвите и във водонепропускливите пластове на валежни и речни води. Те обикновено се събират в по-големи количества в ниските заливни тераси на реките. За България площта на заливните тераси възлиза на 5700 кв. км, а общият обем на грунтовите води е 10,2 млрд. куб. м. Грунтовите води се образуват също в наносните конуси и в надзаливните тераси. Най-много грунтови води има в заливните тераси на р. Марица, в крайдунавските низини, в терасите на реките Тунджа и Искър. Те са с температура 10-12 градуса и са слабо минерализирани.

            Артезианските води са дълбоко залягащи води, разположени във водопропускливи пластове между два водонепропускливи пласта. Намират се на голяма дълбочина и имат по-висока температура. От голямо значение са за промишлеността и водоснабдяването на населените места.

            Карстови води се образуват в земите с млади варовици - сарматски, еоценски, горнокредни. В тях валежните води се просмукват и се проявяват под формата на големи карстови извори. В България има около 90 карстови извора. Близо 1/10 от площта на България е заета от карстови терени, а общият годишен обем на карстовите води се изчислява на 697 млн. куб. м или 40% от всички води в страната.

            Води в почвата: водата постъпва в почвата главно чрез валежите и по-малко от подземни води. Тя се задържа от почвените агрегати с различна сила, преминава в различни форми и е различно достъпна за растенията.

В зависимост от силата на задържане почвената вода е 3 вида:
  • Парообразна вода. Тя постъпва от атмосферата или се образува от изпаряването на почвената вода. Подвижна е и се придвижва от по-влажните към по-сухите слоеве, както и от по-топлите към по-хладните. При охлаждане преминава в подземна роса, която се ползва от растенията.
  • Свързана вода. Задържа се по повърхността на почвените агрегати от молекулните сили и е недостъпна за растенията. Бива:
  • Слабо свързана (молекулна) — по-дебел слой водни молекули
  • Свободна вода. Заема капилярните и некапилярните пори на почвата и е достъпна за растенията. Разделя се на 2 вида:
  • Капилярна вода. Образува т. нар. продуктивен воден запас на почвата. Заема капилярните пори, задържа се от капилярните сили и се движи подобно на парообразната вода.
  • Гравитационна вода. Заема големите капилярни пори между почвените агрегати, не се задържа в почвата от никакви сили, затова се движи по законите на гравитацията. Тази вода понякога е вредна — когато се задържи по-продължително, защото растенията започват да страдат от недостиг на кислород.

        << върни се назад