След европарите: как ще се издържа водният сектор

Как да преминем към по-устойчив и самостоятелен модел на финансиране на ВиК сектора в страната. Това ще бъде фокусът на четвъртата годишна водна конференция, организирана от "Капитал" - "Механизми за финансиране на ВиК сектора". Събитието ще се проведе на 12 май, като е предназначено както за специалисти във сферата на водите, така и за публичния сектор, институции, консултанти и всички бизнеси, които имат отношение към водната инфраструктура и водните ресурси.
Основен проблем към момента е това, че във водния сектор се обръща по-голямо внимание на инженерната част и в много по-малка степен на финансовата. Секторът разчита основно на донорски пари от европейските фондове, които не са дългосрочно решение, нито стигат за покриване на нуждите. Едновременно с това след приключването на следващия период на европейските оперативни програми (2014 – 2020) парите за инвестиции ще стават все по-оскъдни, а компаниите ще трябва да започнат да разчитат на собствените си сили. Затова трябват и нови финансови механизми. С други думи, ако искаме да имаме вода, ще трябва да измислим и как да плащаме за тази услуга.
Теория за трите Т
Основен акцент в събитието ще бъде т.нар. Теория за трите Т, създадена специално за водния сектор. Теорията дефинира всички възможни източници на финансиране и как те влияят върху поведението и представянето на бизнеса. Трите Т на практика са тарифите, данъците и трансферите, каквито са средствата по оперативни програми, (Tariffs, Taxes and Transfers).
Теорията е представена преди няколко години от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). На базата на изследвания върху ВиК оператори в различни държави се стига до заключенията, че инвестициите през тарифите, т.е. през цената на водата, правят компаниите най-устойчиви икономически и са най-правилният подход за развитие на сектора. Не така стоят нещата при използването на парите от данъци, тъй като при преразпределението на бюджета те отиват по необходимост в други части на страната. Трансферите остават най-неправилния подход, при които се мисли в посока усвояване, а не добавена стойност. Безплатните пари правят ВиК компаниите мързеливи и се явяват временно решение за сектора.
Водна ситуация
На конференцията ще бъде представено каква е ситуацията в сектора в европейски мащаб и какво е необходимо да бъде направено, за да бъдат приведени активите в желаното състояние. Ще бъде обърнато внимание на конкретните съществуващи механизми за финансиране, кои са добрите практики, които могат да бъдат заимствани от други държави, и каква е добавената стойност на различните финансови инструменти.
Участие в конференцията ще вземат представители на международни финансови институции, мениджъри на инфраструктурни фондове, представители на бизнеса, консултанти.
За различните модели на финансиране ще бъдат разгледани конкретни примери в различни региони, като Близкия изток например, и по специално в Рияд, Саудитска Арабия, където държавните дотации за сектора са около 90%, както и английският модел. Участниците ще могат да се запознаят и с работата на Municipal Infrastructure Development Fund (MIDF), който финансира проекти в Западните Балкани, фонда ФЛАГ, възможностите на публичните средства, каква е ролята на частните капитали като самостоятелен и допълващ източник, както и какво може да бъде направено за създаването на нов специализиран инструмент за финансов инженеринг в сектора, какъвто към момента не съществува.
Секторът обаче ще трябва да се подготви точно в тази посока, тъй като най-вероятно парите по еврофондовете за ВиК инфраструктура за периода 2014 – 2020 г. ще бъдат последните безплатни пари и държавата и ВиК фирмите ще трябва да преминат към по-устойчиви и самостоятелни модели на финансиране.

Капитал, 29 април 2015

<< върни се назад

Течно злато