ЕФЕКТИВНО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ПРЕСНИТЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ В БЪЛГАРИЯ. НЕОБХОДИМИ И ДОСТАТЪЧНИ УСЛОВИЯ

Prof.Julia At. Kirova
National Institute of Meteorology and Hydrology–Bulgarian Academy of Sciences,
Sofia 1784, Tzarigradsko shaussee blvd. 66; phone: +392 9875 38 86/269; fax: +392 8994494, Е-mail: jkirova@abv.bg,

Подземните води - като природен ресурс с екологична и икономическа стойност - са от съществено значение за поддържането на живота, устойчивото развитие и целостта на екосистемите. Човекът, като активно действащ фактор върху тях, с дейността си упражнява както пряко, така и косвено въздействие върху количеството и качеството на този изключително важен природен ресурс. За да не се допускат неблагоприятни въздействия върху подземните води, предизвикани от стопанската дейност, всяка държава разработва, приема и осъществява дългосрочна политика на управление на подземните води в рамките на своята глобална политика по отношение на водните ресурси като цяло. Тъй като собственик на тези ресурси обикновено се явява държавата, тя е отговорна за финансовото, кадровото и нормативно осигуряване на тяхното ефективно управление.т. е следва да има своя собствена стратегия. Колкото последната е по-достъпна и осъществима на всички обществени нива, толкова по-значими ще са нейните резултати. Нещо повече, политиката и стратегията на управлението на водните ресурси задължително трябва да се ползват от подкрепата на цялото общество, което следва да е убедено, че те ще се провеждат в интерес повишаване качеството на живота. Единствено в този случай, подобна политика на управление на този жизнено важен национален ресурс няма да зависи от политическата конюнктура на момента и ще има устойчив и дългосрочен характер.
Установяването на подобна дългосрочна национална политика по отношение на подземните водни ресурси е от стратегически интерес, свързан с пълноправното включване на България в Европейските политически и икономически структури, което изисква поемане и стриктно спазване на определени задължения, т.е националната политика за управление на подземните водни ресурси и следва да се разглежда като приоритетна национална задача. В рамките на този аспект е проведената Хармонизация на Националното ни Законодателство в областта на околната среда и това на Европейския съюз, която обхваща: Рамкова Директива 2000/60/ЕС за водите ( Закон за водите - ДВ,бр.84/2003г.) и Директива 80/6В/ЕЕС за защита на подземните води от замърсяване с опасни вещества, изменена от Директива 91/692/ЕЕС, включваща: [ Наредба №1лза проучване, ползване и опазване на подземните води(ДВ, бр.57/2000г.); Наредба №2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници(ДВ, бр.87/2000г.); Наредба №3 за условията и реда на проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно- охранителните зони (ДВ, бр.88/2000г.); Наредба № 5 за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на националната мониторингова система {ДВ, бр.95/2000г.) и Наредба №10 от 03,07,2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни о/екти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (ДВ, бр.66/2001г.)}.
Независимо от изброените по-горе нормативни документи, България е може би една от малкото страни в света, намираща се в умерено-континенталния климатичен пояс, където от години реално съществува остър недостиг на вода за задоволяване на елементарни човешки потребности. Поради това задачите на настоящата разработка се свеждат до следното:
- да се даде обща представа за значението на пресните подземни води в глобален аспект от гледна точка на тяхното количество и използване;
* да се дефинират главните цели в една дългосрочна политика на управление на подземните води;
- да се обосноват необходимите и достатъчни условия за постигането на тези цели.
ЗНАЧЕНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ И ГЛАВНИ ЦЕЛИ ПРИ ТЯХНОТО УПРАВЛЕНИЕ
Подземните води играят доминираща роля в рамките на пресните води от хидроложкия цикъл (фяг1). Без съмнение т? са най-важния негов компонент и представляват около 2/3 от ресурсите от пресни води на Земята. Ако не се отчитат полярните ледове и глетчерите, подземните води съставляват 95% от всички пресни води. На езерата, блатата, язовирите и реките се падат 3,5%, а на почвената влага - едва 1,5%от общия ресурс на пресни води на планетата (Ргееге апd СЬепу,1979). Голямо предимство при използването на подземните води е тяхната по-добра естествена защитеност от различни източници на замърсяване, намиращи се на земната повърхност. Веднъж обаче замърсени, те трудно възстановяват качеството си, поради бавната си скорост на движение и трайните ( често необратими) поражения върху вместващата ги среда.
За процентния дял на участие на подземните води в питейното водоснабдяване на някои европейски страни красноречиво говорят данните от 1ЛМЕР(1989):
Дания 98% Холандия 67%
Португалия 94% Люксембург 66%
Германия 89% Швеция 49%
Италия 89% Великобритания 35%
Швейцария 75% Испания 20%
Белгия 67% Норвегия 15%

Както може да се види от горните данни, делът на подземните води в питейното водоснабдяване на отделните страни се изменя в твърде широки граници. Той в най-голяма степен зависи както от наличието на достатъчно количество повърхностни води, отговарящи на съответните национални стандарти за качество на питейните води, така и от установената национална политика и практика при използването на наличните ресурси от пресни води като Цяло във всяка отделна страна.
Анализът на съществуващата информация върху основните цели в политиката на развитите страни по отношение на управлението на подземните води показва, че те се свеждат до:
• Оптимално(устойчиво) и целенасочено използване(експлоатация) на подземните водни ресурси, формирани в границите на водоносните системи, особено в тези с най-голямо стопанско и социално значение.
• Ефективна охрана на качеството на подземните води в тези водоносни системи от различни източници на замърсяване
Стратегията за постигане на горните цели в различните страни се различава в зависимост от конкретните природни, икономически и социални условия. Във всички случаи, обаче, те могат и следва да бъдат цели и на националната политика на управление на подземните води в нашата страна. Средствата (стратегията ) за тяхното постигане следва да бъдат избрани в съответствие с международния опит, като се изхожда от съществуващите познания за подземните водни ресурси у нас и необходимостта от тяхното непрекъснато разширяване. В тази връзка, хармонизацията ни с ЕС съобразно изискваниятa наWater Framework Implementation , следва да бъде адекватна на темите; transposition in national legislation and Identification of River Basin District and Authorities 2003; Characterization of river basin; pressure, impacts and economic analysis-2004; Establishment of monitoring network, Start public consultation (at latest) -2006; Present draft river basin management plan-2008; Finalize river basin management ,plan including programme of measurures-2009 и да продължава с останалите конкретни цели до 2027 г

НЕОБХОДИМИ И ДОСТАТЪЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ГЛАВНИТЕ ЦЕЛИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕСНИТЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ
Подземната водоносна система ( водоносният хоризонт) притежава определени пространствени граници, обусловени от непрекъснатостта на вместващите я проницаеми геоложки ( по-точно, литоложки) среди. На тези нейни граници, в случаите когато са с относителни водоупори, е възможно е да е налице приток или разход на подземни води, съответно към или от разглежданата водоносна система. Освен това във вътрешността на водоносния хоризонт е възможен приток ( при валежно, речно или изкуствено подхранване от напояване, наливане или нагнетяване в сондажи и др.) или разход ( при дрениране на повърхността – естествено чрез извори или изкуствено - чрез вододобивни сондажи и дренажни съоръжения и др.) на подземни води. По подобен начин стоят въпросите с прихода и разхода на вещество (респективно замърсител) във водоносния хоризонт. Всички тези процеси протичат с променлива интензивност, което води до различни изменения в количеството и качеството на подземните води във всяка точка от дадената водоносна система, във всеки разглеждан момент от време. Това налага обосноваването, приемането и реализирането на съответната система на мониторинг и контрол върху количеството и качеството на подземните води в целенасочено избрани пунктове. Обхватът и величината на наблюдаваните количествени и качествени въздействия върху водоносния хоризонтно също така са зависими и от филтрационните и сорбционни свойства на вместващата подземни води литоложка среда. Тези свойства следва да бъдат количествено изразени със съответните им показатели( параметри) за да се добие достатьчно реална представа за пространственото им изменение в съответната водоносна система. Когато информацията за качествените и количествени параметри е налице, тя следва да бъде въведена своевременно в подходяща и непрекъснато допълваща се база данни. От този момент нататък е възможно пристъпване към изграждане и реализиране на постоянно действащи числени филтрационно-миграционни модели за управление количеството и качеството на подземните води във водоносния хоризонт. Периодично получаваните моделни решения следва да бъдат своевременно проверявани (верифицирани) относно степента на достоверност по отношение непрекъснато обновяващата се базова ( фонова) информация. Компетентните органи, юридически упълномощени да взимат решения по управлението на подземните води, задължително следва да използват в своята практика резултатите от постоянно постъпващите при тях моделни решения при предприемането на съответни практически мерки с цел избор на най- устойчиво и ефективно решение.
Практическата реализация на гореописаната последователност от дейности в тяхната пълнота би осигурила в достатъчно голяма степен необходимите условия за постигането на главните цели на ефективното управление на подземните води у нас. Но дори това да бъде постигнато, компетентният орган ще бъде само регистратор на настъпилите количествени и и качествени изменения във водоносните хоризонти. Ето защо е необходимо конкретно средство, което да се явява като достатьчно условие за ефективното управление и контрол върху използването и охраната на подземните води. Такова средство представляват законово приетите нормативни документи в съответствие с изискванията на Рамковата Директива за Водите (2000/60/ЕС). Част от по-горе цитираните в статията наредби очертават въпросите свързани с:
националната политика по отношение защитата на подземните води чрез предотвратяване на замърсяването и свръх експлоатацията им;
стратегията на реализиране на националната политика, установяваща мерките за охрана на подземните води;
интегрирането на средствата за управление на подземните води с тези за повърхностните води, поради обективно съществуващата взаимовръзка между тях;
разпределението на подземните води, при отчитане на вида на потребление, балансирането на краткотрайните нужди с дълготрайните цели в интерес на сегашните и бъдещи поколения;
мандата, компетенцията и отговорностите на компетентните органи по управлението и контрола на охраната на подземните води;
правото на публична държавна собственост върху подземните води, разграничено от правото за тяхното ползване чрез създаване на точни правила както за даването на разрешения за експлоатация, така и за тяхното отнемане;
икономическите мерки ( такси и данъци) за ползване на подземните води и складиране на диференцирани отпадъци;
разрешителната и наказателна, система, насърчаваща превантивните подходи на контрол върху количеството и качеството на подземните води от страна на потребителя;
специалните мерки срещу- навлизането (интрузията) на солени води в крайбрежните водоносни хоризонта чрез установяване на ограничения върху експлоатацията;
контролираното складиране на отпадъците в съответствие с конкретните изисквания за установяване на подходяща система за мониторинг, при отчитане на степента на уязвимост на съответния водоносен хоризонт;
нормативното изискване относно проектите за които се предполага от компетентните органи,че биха имали неблагоприятно въздействие върху водоносните хоризонти, да се подлагат на процедура за оценка на тези въздействия;
съгласувания подход с политиката по използването на земята, предвид нейното влияние върху количеството и качеството на подземните води;
контрола върху минните работи;
адекватното установяване на санитарно-охранителните зони, в зависимост от типа на водоносния хоризонт (безнапорен или напорен).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
В контекста на гореизложеното остават открити въпросите свързани с окончателно регламентираната оцеkка на замърсяването на подземните води, задължително включваща в себе си следните етапи:
инвентаризация на източниците на замърсяване при отчитане:
• естествени (неорганични и органични субстанции, трасерни елементи и радионуклеиди); земеделски (органични и неорганични торове и пестициди); урбанизационни (разливи, сметища и заустване на отпадъчни води неизправност на водопроводната и канализационна мрежа, зле конструирани и запуснати сондажи, транспорт) и др фактори.
оценка уязвимостта на водоносните хоризонти:
• изготвяне на топографска, литоложка и почвена характеристика, включително зоната на аерация , величината на подхранване, дълбочината на залягане на водното ниво и познаване стойностите на основните хидрогеоложките параметри.
оценка на риска от замърсяване:
• наслагване на съответните карти отразяващи: риска, вероятността и последствията; моделиране поведението на вече уточнените замърсители т.е симулиране на рамките на разпространение и предвиждане потенциалните въздействия; осъществяване на надзорен и утвърден мониторинг за допълнително потвърждение относно скоростта на транспортиране или забавяне формите на пренос на конкретен замърсител.
оценка на потенциалните въздействия:
• върху човешкия организъм и здраве; водните екосистеми (реки и защитени овлажнени територии), което се осъществява посредством провеждане на оперативен мониторинг, касаещ ранното сигнализиране и дефиниране на тенденциите.

ЛИТЕРАТУРА:
Веаг, J. 1979.Hydraulics of Grounwater. Mc Graw-Hill Inc., 569pp.
Chilton,J.1992.Grounwater:inWater Quality6 Asssessment (Chapman,D., editor, Chapter8,-
UNESKO,WHO,UNEP, Chapmandnd Hall, University Press, Cambridg, 371-466.
ЕСЕ ( Economic Commision for Europe).1989. Chapter fn ground-water Manegement- United Nations, NEW York,20pp.
UNIP (United Nations Enviromental Programme).1989. Environmental Data Report, 2nd edition 1989/90.-Blackwell Refference, Oxford,547pp.
Рамкова Директива 2000/60/ЕС за водите.

<< върни се назад

Течно злато