Водният отпечатък на нациите: Използваната вода от хората като функция от модела на консумацията й от хората
(Water footprints of nations: Water use by people as a function of their consumption pattern by A.Y.Hoekstra (University of Twente, Enschede, The Netherlands, e-mail: a.y.hoekstra@utwente.nl), A.K.Chapagain (UNESCO-IHE, Delft, The Netherlands)
Резюме
(от инж. Веселин Лафчиев):
Водният отпечатък на една страна се определя от обема вода, необходим за нуждите на производството на стоки и услуги, които задоволяват нуждите на населението й.
Вътрешният воден отпечатък се определя от обема на използваните вътрешни водни ресурси; външният воден отпечатък се определя от обема на използваните води в други страни за производството на стоки и услуги, внесени за консумация в дадена страна.
Учени са изчислили за всяка нация за периода 1997-2001г. средната величина на водния отпечатък за всяка страна. Така, например за САЩ тази величина за една година е 2480 куб.метра вода, докато в Китай е само 700 куб.метра. В световен мащаб средната величина на водния отпечатък е около 1240 куб.метра вода.
Въведение:
За дадена страна експертите по водите могат да изчислят нуждите от вода за отделните отрасли на икономиката. Това е полезна информация, но тя не дава пълна картина колко вода е необходима на тази страна ако не се вземе предвид и модела на консумацията й. И действително, внесените в тази страна стоки и консумирани в нея може да означава, че реалната потребност от вода е доста по-висока от обема на вътрешните й ресурси.
Обратното важи за случаите, когато дадена страна е подчертан износител на стоки, тоест вътрешните ресурси са големи и част от тях се изнасят в други страни.
Понятието воден отпечатък е тясно свързано с понятието “виртуална вода”, което означава обема на водите, необходими за производството на стоки и услуги в дадена страна. Вносът на стоки може да се разглежда като известна компенсация за недостига на вода в някои страни (например за страните от Близкия изток).
При оценка на водния отпечатък на дадена страна се изчисляват количествата на “виртуална вода”, които излизат и влизат в нея. Ако за отправна точка служи количеството на вътрешните водни ресурси, от тях трябва да се извади количеството “виртуална вода”, което напуска страната във вид на стоки и да се добави внесената “виртуална вода (във вид на стоки).
Необходима вода за отглеждане на различни групи продукти
В световен мащаб най-много вода е необходима за отглеждане на ориз, близо 21% от обема необходим за всички селскостопански стоки, следван от житото /12%, въпреки, че обема продукция /тон/ е почти еднакъв. Разликата е в това, че при отглеждането на ориз се изпарява два пъти повече вода отколкото при житото за един тон продукция.
Продуктите от животновъдството съдържат по-големи количества “виртуална вода”, отколкото зърнените храни: животните през своя живот се хранят с продукти съдържащи вода, а също така пият вода.
Водните отпечатъци на страните
Най-голям воден отпечатък имат хората в САЩ, следвани от южноевропейските страни, като Гърция, Италия и Испания. От другата страна е например Китай с най-малко използвана вода, също и Индия, която има 17% от населението в света, но водния и отпечатък е едва 13% от световния. Интересно е да се отбележи че осем страни – Индия, Китай, Русия, САЩ, Индонезия, Нигерия, Пакистан и Бразилия заедно държат 50% от световният воден отпечатък.
Изводи:
Съществуват четири основни и важни фактора, които оказват влияние на високия воден отпечатък.
Първият фактор е целия обем е свързан с консумацията на една страна, или най-общо казано с брутния национален приход. С това може да се обясни високите стойности на водния отпечатък на страни като САЩ, Италия и Швейцария.
Вторият фактор се свързва с интензивния воден консумативен модел на страни като САЩ, Канада, Франция, Испания, Португалия, Италия и Гърция. В САЩ, например, годишната консумация на месо достига 120 кг., което е три пъти повече от средното количество в световен мащаб. Консумацията на продуктите на промишлеността е също от голямо значение.
Третият основен фактор е климатът. В региони където е топло, водата лесно се изпарява и по тази причина за производството на единица продукция е необходима повече вода. Това се отнася за страни като Сенегал, Мали, Судан, Чад, Нигерия и Сирия.
Четвъртият фактор, които оказва влияние на водния отпечатък е неефективното използване на водните ресурси на единица селскостопанска продукция. Това се отнася за страни като Тайланд, Камбоджа, Туркмения, Судан, Мали и Нигерия.
Ограничаването на водните отпечатъци на страните може да стане по различни начини:
Първият начин е в промишлеността да се използват нови технологии, които се нуждаят от по-малко вода за единица продукция. Същото важи и за аграрните стопанства, например нови технологии за поливане, така, че да има минимални загуби.
Вторият начин е да се намали консумацията на вода, например да се употребяват по-малко продукти от животински произход.
Третият способ, който все още не среща пълно разбиране е да се пренесе производството на дадена продукция от райони с малки водни ресурси към такива, с по-големи.
Международната важност на водата и все по-голямата зависимост от нея, продължава да расте заедно с световната либерализация на пазарите. Днес 16% от водните ресурси се използват не за производство на продукти за консумация в дадената страна, а за износ.
Като се отчита нарастващата тенденция на тези високи проценти, учените препоръчват политиката за водите на национално и регионално равнище да включват и анализ на международните и вътрешно-регионални потоци “виртуална вода”.
Water Resource Management (2007) 21:35-48
разгледайте файла
<< върни се назад
Резюме
(от инж. Веселин Лафчиев):
Водният отпечатък на една страна се определя от обема вода, необходим за нуждите на производството на стоки и услуги, които задоволяват нуждите на населението й.
Вътрешният воден отпечатък се определя от обема на използваните вътрешни водни ресурси; външният воден отпечатък се определя от обема на използваните води в други страни за производството на стоки и услуги, внесени за консумация в дадена страна.
Учени са изчислили за всяка нация за периода 1997-2001г. средната величина на водния отпечатък за всяка страна. Така, например за САЩ тази величина за една година е 2480 куб.метра вода, докато в Китай е само 700 куб.метра. В световен мащаб средната величина на водния отпечатък е около 1240 куб.метра вода.
Въведение:
За дадена страна експертите по водите могат да изчислят нуждите от вода за отделните отрасли на икономиката. Това е полезна информация, но тя не дава пълна картина колко вода е необходима на тази страна ако не се вземе предвид и модела на консумацията й. И действително, внесените в тази страна стоки и консумирани в нея може да означава, че реалната потребност от вода е доста по-висока от обема на вътрешните й ресурси.
Обратното важи за случаите, когато дадена страна е подчертан износител на стоки, тоест вътрешните ресурси са големи и част от тях се изнасят в други страни.
Понятието воден отпечатък е тясно свързано с понятието “виртуална вода”, което означава обема на водите, необходими за производството на стоки и услуги в дадена страна. Вносът на стоки може да се разглежда като известна компенсация за недостига на вода в някои страни (например за страните от Близкия изток).
При оценка на водния отпечатък на дадена страна се изчисляват количествата на “виртуална вода”, които излизат и влизат в нея. Ако за отправна точка служи количеството на вътрешните водни ресурси, от тях трябва да се извади количеството “виртуална вода”, което напуска страната във вид на стоки и да се добави внесената “виртуална вода (във вид на стоки).
Необходима вода за отглеждане на различни групи продукти
В световен мащаб най-много вода е необходима за отглеждане на ориз, близо 21% от обема необходим за всички селскостопански стоки, следван от житото /12%, въпреки, че обема продукция /тон/ е почти еднакъв. Разликата е в това, че при отглеждането на ориз се изпарява два пъти повече вода отколкото при житото за един тон продукция.
Продуктите от животновъдството съдържат по-големи количества “виртуална вода”, отколкото зърнените храни: животните през своя живот се хранят с продукти съдържащи вода, а също така пият вода.
Водните отпечатъци на страните
Най-голям воден отпечатък имат хората в САЩ, следвани от южноевропейските страни, като Гърция, Италия и Испания. От другата страна е например Китай с най-малко използвана вода, също и Индия, която има 17% от населението в света, но водния и отпечатък е едва 13% от световния. Интересно е да се отбележи че осем страни – Индия, Китай, Русия, САЩ, Индонезия, Нигерия, Пакистан и Бразилия заедно държат 50% от световният воден отпечатък.
Изводи:
Съществуват четири основни и важни фактора, които оказват влияние на високия воден отпечатък.
Първият фактор е целия обем е свързан с консумацията на една страна, или най-общо казано с брутния национален приход. С това може да се обясни високите стойности на водния отпечатък на страни като САЩ, Италия и Швейцария.
Вторият фактор се свързва с интензивния воден консумативен модел на страни като САЩ, Канада, Франция, Испания, Португалия, Италия и Гърция. В САЩ, например, годишната консумация на месо достига 120 кг., което е три пъти повече от средното количество в световен мащаб. Консумацията на продуктите на промишлеността е също от голямо значение.
Третият основен фактор е климатът. В региони където е топло, водата лесно се изпарява и по тази причина за производството на единица продукция е необходима повече вода. Това се отнася за страни като Сенегал, Мали, Судан, Чад, Нигерия и Сирия.
Четвъртият фактор, които оказва влияние на водния отпечатък е неефективното използване на водните ресурси на единица селскостопанска продукция. Това се отнася за страни като Тайланд, Камбоджа, Туркмения, Судан, Мали и Нигерия.
Ограничаването на водните отпечатъци на страните може да стане по различни начини:
Първият начин е в промишлеността да се използват нови технологии, които се нуждаят от по-малко вода за единица продукция. Същото важи и за аграрните стопанства, например нови технологии за поливане, така, че да има минимални загуби.
Вторият начин е да се намали консумацията на вода, например да се употребяват по-малко продукти от животински произход.
Третият способ, който все още не среща пълно разбиране е да се пренесе производството на дадена продукция от райони с малки водни ресурси към такива, с по-големи.
Международната важност на водата и все по-голямата зависимост от нея, продължава да расте заедно с световната либерализация на пазарите. Днес 16% от водните ресурси се използват не за производство на продукти за консумация в дадената страна, а за износ.
Като се отчита нарастващата тенденция на тези високи проценти, учените препоръчват политиката за водите на национално и регионално равнище да включват и анализ на международните и вътрешно-регионални потоци “виртуална вода”.
Water Resource Management (2007) 21:35-48
разгледайте файла
<< върни се назад
- ГЕРБ се отказа да обсъжда сечта в Борисовата градина
- Щетите от горски пожари от началото на годината възлизат на 5 млн. лв.
- РИОСВ - Плевен, издаде заповед за възстановяване на разорани пасища в защитената зона
- Плащаме лихви за надплатена вода
- Регионалното министерство обяви, че не може да спре строителството в Бедечка
- Ремонтират язовир „Студена” под водата
- Започват сеч на 30% от Борисовата градина
- Община Силистра официално се отказа да отсича чинарите
- Унищожената от пожари горска площ е близо 40 000 декара
- Джипове возят нелегално туристи до Рилските езера