Вода .bg  

CO2 предизвикателства

Автор: Михаил Чипилов
Седем малки държави предлагат големи решения за борба с климатичните промени
ИСЛАНДИЯ: Земя на огън и лед
Територия: 103 001 кв. км (102-ро място)
Население: 326 340 (180-о място)
Парното и топлата вода в този остров насред мразовития Северен Атлантик идват почти изцяло от геотермална енергия. Централите, които я оползотворяват, обаче също отделят значителни количества въглероден двуокис в атмосферата. Затова Исландия разработва и принципно нова технология за съхранение на парниковия газ. Върху проекта CarbFix работят държавната компания Reykjavik Energy, Исландският университет, американският университет Колумбия и Френският център за научни изследвания. Технологията се тества на парцел край геотермалната централа Hellisheidi, където въглеродният двуокис се натрупва за постоянно в местните базалтови скали.

Литва, Латвия и Естония: Партньори в морето
ЛИТВА
Територия: 65 300 кв. км (123-то място)
Население: 2 944 459 (138-о място)

ЛАТВИЯ
Територия: 64 589 кв. км (124-то място)
Население: 1 997 500 (148-о място)

ЕСТОНИЯ
Територия: 45 227 кв. км (132-ро място)
Население: 1 315 819 (154-то място)

Тези три съседски държави не си губят времето в караници, а са обединили сили в името на екологията. Литва, Латвия и Естония работят по проекта BASTOR2, с който да съхраняват въглероден двуокис на дъното на Балтийско море. В момента се изучават геоложките, техническите, икономическите, правните, екологичните и социалните условия за осъществяване на инициативата. Индустриалните предприятия по бреговете на Балтийско море изпускат ежегодно в атмосферата милиони тонове въглероден двуокис, така че улавянето и безопасното му съхранение е от първостепенно значение.

Язовирът „Мовизоан” Нова Зеландия: Чиста и зелена

НОВА ЗЕЛАНДИЯ
Територия: 268 021 кв. км (75-о място)
Население: 4 537 081 (123-то място)
Ако си представяте Толкиновата Средна земя като (почти) непокътната територия, няма да останете разочаровани от Нова Зеландия. Страната добива повечето си енергия от водноелектрически централи, а 20 процента се падат на вятърни турбини и геотермални източници. Световният енергиен съвет определя Нова Зеландия за един от лидерите в добива на електричество от възобновяеми източници. Тихоокеанската държава е единствената извън Европа в топ 10 на тази класация. Страната продължава да увеличава дела на енергия, добивана от вятърни турбини.

Град Масдар от птичи поглед Швейцария: Лидер по енергийна устойчивост
ШВЕЙЦАРИЯ
Територия: 41 285 кв. км (133-то място)
Население: 8 014 000 (96-о място)
Скорошен доклад на Световния енергиен съвет дефинира три параметъра за енергийна устойчивост – енергийна сигурност, социална справедливост и щадене на околната среда – и класира по този показател 129 страни. На първо място в класацията е Швейцария заради водните си електроцентрали, които на практика не изпускат в атмосферата никакъв въглероден двуокис. И макар че е лидер, тази алпийска държава има какво да подобрява – делът на електроенергия от вятъра и слънцето е все още твърде нисък.

ОАЕ: Проектиране на града на бъдещето
ОАЕ
Територия: около 83 600 кв. км (106-о място)
Население: 9 205 651 (93-то място)
Един от световните лидери по добив на изкопаеми горива е също така и лидер в прилагането на енергийни екотехнологии. Абу Даби в Обединените арабски емирства притежава 8 процента от световните запаси на нефт и при сегашното ниво на производство разполага с ресурси поне за още 100 години. Емирствата обаче са вперили поглед и в по-далечното бъдеще и трескаво развиват технологии за добив на чиста енергия. Центърът на тази индустрия е в град Масдар, където се прилага една от най-амбициозните инициативи за умен транспорт и ефективно използване на електричество и водни ресурси. Там се намира най-голямата слънчева електроцентрала в Близкия изток и е даден ход на два проекта за улавяне и съхранение на въглероден двуокис. Siemens, General Electric, Mitsubishi и други големи корпорации тестват в Масдар нови технологии за намаляване на вредните емисии, които да бъдат приложени и в останалите части на света.

Монитор, 24 октомври 2014 г.

        << върни се назад